Сигурно повечето от Вас си мислят, че двойния стъклопакет не е нищо повече от две парчета стъкло в рамка. Въпреки, че е основа на всички модерни системи за прозорци, малко от Вас са се запитвали какъв е неговият състав, структура и значение в цялостната конструкция на дограмата. Технологията на двойния стъклопакет е разработена още през 1965 г. съвместно от компаниите  Pilkington и Saint Gobain, използващи комбинацията от външно и вътрешно стъкло и дистанционер между тях.

Дистанционер

Наличието му не се заключава само в разделянето на двете повърхности на стъклата. Всъщност той има много по-голямо значение за профила. Традиционния начин за разделяне на двете стъкла е чрез алуминиев дистанционер, запълнен с десикант (влагоабсорбиращ агент, предотвратяващ проникването и задържането на конденз между стъклата). 

Двоен стъклопакет, запълнен с газ

Използват се различни инертни газове за запълване на кухината между порите:

Въздух - повечето стъклопакети използват херметически затворен въздух между двата пласта стъкло. С коефициент на топлопроводност λ=0,024 W/(m.K).

Аргон - наред с въздуха, той е най-използваният газ, поради ниската си цена и по-ниския си коефициент на топлопроводност - λ=0,016 W/(m.K).  Добавен в процеса на производство, той би оскъпил профила с не повече от 10-15 лв. Възниква въпросът колко дълго той ще се запази в самия стъклопакет? Изследванията сочат, че загубите му са около 1% годишно, в зависимост от вида на запечатване на стъклопакета. 

Криптон – по-скъп от аргона, използван е за запълване на по-малки кухини (до 8 мм.). Поради това е използван при направата на тройния стъклопакет.

Криптонът е 12 пъти по плътен от въздуха и е с коефициент на топлопроводност два пъти по-малка от тази на аргона - λ=0,0088 W/(m.K).

Ксенон - инертен, нетоксичен газ. Далеч по-ефективен от аргона - λ=0,0051 W/(m.K), но поради високата си себестойност е използван в по-малко от 1% от профилите в световен мащаб.