Лека-полека ние сме свидетели на преминаването от двойно към тройно стъкло в PVC профилите. Целта е да се намалят топлинните загуби и оттам да се подобри значително енергоефективността на стъклопакета. Така се стига до етапът, в който двойния стъклопакет е недостатъчен за перфектната изолация на дома. 

Най-точен метод за сравнение на енергийните характеристики на стъклопакета е коефициента на топлопредаване - U [W/m.K]. Традиционните прозорци с единични стъклопакети имат стойност около и над 5, двойните стъклопакети около 3, но с течение на времето, технологиите за изработката са претърпели зачителни подобрения, намалявайки стойността на коефициента под 1,6. Подобренията се заключават в: 

• добавяне на нискоемисионно покритие
• използване на по-широки кухини (16 mm. е оптималната ширина)
• използване на инертен газ за запълване на кухината
• проектиране и използване на алуминиеви дистанционери

Постигнатата стойност за коефициента U= 1.6, сравнена с тази на тухлена стена - по-малко от 0.3, ни навежда на мисълта, че прозорците и по-специално стъклопакета си остава най-слабото звено в топлоизолацията на дома. 

Необходимо ли е използването на троен стъклопакет?

Тройният стъклопакет е широко използване в страни със студен климат и в пасивните къщи, изискващи стъклопакет със стойност на U ≤ 0,8. За да се постигне такъв резултат трябва да се използва именно тройния стъклопакет. 

Спестената енергия като стойност, изразена в паричен еквивалент е доста по-малка в сравнение със средствата, отделени за двойния стъклопакет, но тук трябва да имаме и нещо друго предвид: изолирайки стените и покривът, закупувайки скъпоструваща високоефективна отоплителна техника, но игнорирайки остъклението от цялото уравнение, Вие ще се срещнете неминуемо с едно неприятно явление - конденза, а оттам и мухълът. 

Затова, накратко стандарта на стъклопакета трябва да отговаря на този на цялата къща, за да може топлината (респ. хладината през лятото) да си остане вътре, а не да се губи в атмосферата.